BOGOVE I KOMUNI

Център за култура и дебат "Червената къща" представя:  

БОГОВЕ И КОМУНИ
в днешния свят
документални филми от фестивала в Гьотинген 2004
Съвместно с: 
Институт за наука и медии, Гьотинген
Гьоте-Институт София
С любезното съдействие на:
Арт Фест
Бюро МЕДИА - София
Фондация Студентски Филм Форум


Как да „прилагаме” днес своите вярвания и вярванията на другите? Всички
филми са произведени през последните 2-3 години и представят съвременни
„вярвания” и „съмнения” през концепцията за мултикултурализма и
взаимното проникване на различни култури. Повечето филми са показвани и
на други фестивали и са носители на престижни награди. Програмата ще
бъде представена лично от д-р Ролф Хусман, председател на Комисията по
визуална антропология на Международния съюз за антропологически и
етноложки науки. 

18 април 2005
17.30 Свещените забрани на Запада – дискусия 
с участието на проф. Асен Баликси (Канада-България) 
и представяне на документалния филм През тези очи (Канада, 2004, 55
мин.) 

ТРАДИЦИЯ срещу РЕЛИГИЯ


             1. Денят, който никога няма да забравя – 92 мин.,
                Великобритания 2002
                

Кения

19 април 2005
СРЕЩИ С ДРУГИ ВЯРВАНИЯ

17.30 Мюсюлмански лабиринти – 52 мин., България 2002
България представен от проф. Асен Баликси (Канада-България)

19.00 Най-почитаният човек – 28 мин., Германия 2002
Югоизточен Китай
Писмо до мъртвите – 62 мин., Франция 2002
Папуа Нова Гвинея

21.00 Живот като на кино – 36 мин., Норвегия 2003
Индия
Крокодилите на семейство Уандаога – 62 мин., Германия 2003
Буркина Фасо, Германия

20 април 2005

ШАМАНИЗЪМ и ХРИСТИЯНСТВО
19.00 Лечител на улицата – 29 мин., Бразилия 2003
Бразилия
Светът на Юри Вела – 58 мин., Естония 2003
Западен Сибир

КОМУНИ и СКУОТОВЕ

21.00 Ароматът на розите – 28мин., Дания 2003
Дания
Берлин Фортекс – 82 мин., Германия 2003
Германия

субтитри на български и английски език

вход за отделна прожекция: 3/2 лв.

абонамент за всички прожекции: 14/7 лв.

През тези очи, Канада, Чарлз Леърд

През 70-те години на 20-ти век в американските начални училища започва
програмата „Изучаване на човека”. Много скоро я прекъсват, защото
внушава у децата непростими неща. Дали забраната остава в сила и днес?


Денят, който никога няма да забравя, Великобритания, Ким Лонгиното,
Фардоза Али Мохамед

Обрязването на жени все още се практикува на много места по света,
въпреки религиозните забрани и на исляма, и на християнството. Награди:
Награди на Европейската филмова академия 2002 – номинация за най-добър
документален филм.


Мюсюлмански лабиринти, България, Асен Баликси, Антоний Дончев

Българите мюсюлмани в търсене на своята идентичност през лабиринтите на
религиите, попфолка, бизнеса, тютюна, чуждите езици. Награди: Белградски
етно филм фест 2004 – Голямата награда.


Най-почитаният човек, Германия, Юлия Берг

Д-р Хо е лечител още от времето на Мао. При него идват хора от цял свят,
но местните жители се отнасят към уменията му с насмешка. Награди:
Гьотинген 2004 – номинация за най-добър студентски филм.


Писмо до мъртвите, Франция, Ейтан Капон

В малко село в Папуа Нова Гвинея местни водачи и мисионери се
надпреварват с ритуали и артистични хрумвания кой ще спечели повече хора
на страната на своите философски възгледи за бъдещето. Награди: Астра
филм фест 2002 – Голямата награда.


Живот като на кино, Норвегия, Сирен Хоуп

Забавен поглед към жените в Коливуд – центърът на индийската тамилска
киноиндустрия. Награди: Гьотинген 2004 – Най-добър студентски филм.


Крокодилите на семейство Уандаого, Германия, Брита Уандаого

Съпругът на германката Брита е от Буркина Фасо. Веднъж в годината те
пътуват от Германия до Африка заедно с малката си дъщеря. Фамилия
Уандаого в Буркина Фасо почита крокодилите като свещени животни.
Награди: Германски награди за технически принос - номинация за най-добър
монтаж, Германска награда за късометражно кино – специална награда
(Брита Уандаого).


Лечител на улицата, Бразилия, Жосени Пинейро

Животът в едно от най-големите бразилски гета („фавели”) в град
Форталеза, северна Бразилия. Главният герой е лекар, местен обществен
водач и лечител („баща на светците”). Награди: Гьотинген 2004 –
номинация за най-добър студентски филм.


Светът на Юри Вела, Естония, Ливо Ниглас

Западен Сибир, един от най-големите райони за добив на нефт в Русия. Юри
Вела е напуснал родното село и живее в тайгата със семейството си.
Отглежда елени и понякога си спомня за старите шамански практики.
Награди: Нион 2004 – Наградата на Световния съюз за опазване на околната
среда.


Ароматът на розите, Дания, Джули Лин Милинг

Кристияния съществува от 1971 г. в Копенхаген като скуот на изоставена
военна територия. Сега е заплашена от затваряне, защото властите смятат,
че „вътре” се вършат нередни неща. Награди: Гьотинген 2004 – номинация
за най-добър студентски филм.


Берлин Фортекс, Германия, Марко Вилмс

Петима младежи от източна Германия окупират сграда в Западен Берлин след
падането на стената и я превръщат в артистичен скуот. Някои от тях са
достатъчно известни – от „Рамщайн” и „Филинг Би”


Centyr za kultura i debat "Chervenata kyshta" predstavia: 

BOGOVE I KOMUNI 
v dneshniia sviat 

dokumentalni filmi ot festivala v Gьotingen 2004 
povece informacia za programata mojete da polucite na
http://www.redhouse-sofia.org 

Kak da „prilagame” dnes svoite viarvaniia i viarvaniiata na drugite?
Vsichki filmi sa proizvedeni prez poslednite 2-3 godini i predstaviat
syvremenni „viarvaniia” i „symneniia” prez koncepciiata za
multikulturalizma i vzaimnoto pronikvane na razlichni kulturi. Povecheto
filmi sa pokazvani i na drugi festivali i sa nositeli na prestizhni
nagradi. Programata shte byde predstavena lichno ot d-r Rolf Husman,
predsedatel na Komisiiata po vizualna antropologiia na Mezhdunarodniia
syiuz za antropologicheski i etnolozhki nauki. 
Syvmestno s: 
Institut za nauka i medii, Gьotingen 
Gьote-Institut Sofiia 

S liubeznoto sydejstvie na: 
Art Fest 
Biuro MEDIa - Sofiia 
Fondaciia Studentski Film Forum 

18 april 2005 

17.30 Sveshtenite zabrani na Zapada – diskusiia 
s uchastieto na prof. Asen Baliksi (Kanada-Bylgariia) 
i predstaviane na dokumentalniia film Prez tezi ochi (Kanada, 2004, 55
min.) 

TRADICIIa sreshtu RELIGIA 

20.30 
Deniat, kojto nikoga niama da zabravia – 92 min., Velikobritaniia 2002 
Keniia 

19 april 2005 

SRESHI S DRUGI VIARVANIA 

17.30 Miusiulmanski labirinti – 52 min., Bylgariia 2002 
Bylgariia 
predstaven ot prof. Asen Baliksi (Kanada-Bylgariia) 

19.00 Naj-pochitaniiat chovek – 28 min., Germaniia 2002 
Iugoiztochen Kitaj 
Pismo do myrtvite – 62 min., Franciia 2002 
Papua Nova Gvineia 

21.00 Zhivot kato na kino – 36 min., Norvegiia 2003 
Indiia 
Krokodilite na semejstvo Uandaoga – 62 min., Germaniia 2003 
Burkina Faso, Germaniia 

20 april 2005 

ShAMANIZYM i HRISTIIaNSTVO 

19.00 Lechitel na ulicata – 29 min., Braziliia 2003 
Braziliia 
Svetyt na Iuri Vela – 58 min., Estoniia 2003 
Zapaden Sibir 

KOMUNI i SKUOTOVE 

21.00 Aromatyt na rozite – 28min., Daniia 2003 
Daniia 
Berlin Forteks – 82 min., Germaniia 2003 
Germaniia 

subtitri na bylgarski i anglijski ezik 
vhod za otdelna prozhekciia: 3/2 lv. 
abonament za vsichki prozhekcii: 14/7 lv. 

Prez tezi ochi, Kanada, Charlz Leyrd 
Prez 70-te godini na 20-ti vek v amerikanskite nachalni uchilishta
zapochva programata „Izuchavane na choveka”. Mnogo skoro ia prekysvat,
zashtoto vnushava u decata neprostimi neshta. Dali zabranata ostava v
sila i dnes? 

Deniat, kojto nikoga niama da zabravia, Velikobritaniia, Kim Longinoto,
Fardoza Ali Mohamed 
Obriazvaneto na zheni vse oshte se praktikuva na mnogo mesta po sveta,
vypreki religioznite zabrani i na isliama, i na hristiianstvoto.
Nagradi: Nagradi na Evropejskata filmova akademiia 2002 – nominaciia za
naj-dobyr dokumentalen film. 

Miusiulmanski labirinti, Bylgariia, Asen Baliksi, Antonij Donchev 
Bylgarite miusiulmani v tyrsene na svoiata identichnost prez labirintite
na religiite, popfolka, biznesa, tiutiuna, chuzhdite ezici. Nagradi:
Belgradski etno film fest 2004 – Goliamata nagrada. 

Naj-pochitaniiat chovek, Germaniia, Iuliia Berg 
D-r Ho e lechitel oshte ot vremeto na Mao. Pri nego idvat hora ot cial
sviat, no mestnite zhiteli se otnasiat kym umeniiata mu s nasmeshka.
Nagradi: Gьotingen 2004 – nominaciia za naj-dobyr studentski film. 

Pismo do myrtvite, Franciia, Ejtan Kapon 
V malko selo v Papua Nova Gvineia mestni vodachi i misioneri se
nadprevarvat s rituali i artistichni hrumvaniia koj shte specheli
poveche hora na stranata na svoite filosofski vyzgledi za bydeshteto.
Nagradi: Astra film fest 2002 – Goliamata nagrada. 

Zhivot kato na kino, Norvegiia, Siren Houp 
Zabaven pogled kym zhenite v Kolivud – centyryt na indijskata tamilska
kinoindustriia. Nagradi: Gьotingen 2004 – Naj-dobyr studentski film. 

Krokodilite na semejstvo Uandaogo, Germaniia, Brita Uandaogo 
Syprugyt na germankata Brita e ot Burkina Faso. Vednyzh v godinata te
pytuvat ot Germaniia do Afrika zaedno s malkata si dyshteria. Familiia
Uandaogo v Burkina Faso pochita krokodilite kato sveshteni zhivotni.
Nagradi: Germanski nagradi za tehnicheski prinos - nominaciia za
naj-dobyr montazh, Germanska nagrada za kysometrazhno kino – specialna
nagrada (Brita Uandaogo). 

Lechitel na ulicata, Braziliia, Zhoseni Pinejro 
Zhivotyt v edno ot naj-golemite brazilski geta („faveli”) v grad
Fortaleza, severna Braziliia. Glavniiat geroj e lekar, mesten
obshtestven vodach i lechitel („bashta na svetcite”). Nagradi: Gьotingen
2004 – nominaciia za naj-dobyr studentski film. 

Svetyt na Iuri Vela, Estoniia, Livo Niglas 
Zapaden Sibir, edin ot naj-golemite rajoni za dobiv na neft v Rusiia.
Iuri Vela e napusnal rodnoto selo i zhivee v tajgata sys semejstvoto si.
Otglezhda eleni i poniakoga si spomnia za starite shamanski praktiki.
Nagradi: Nion 2004 – Nagradata na Svetovniia syiuz za opazvane na
okolnata sreda. 

Aromatyt na rozite, Daniia, Dzhuli Lin Miling 
Kristiianiia syshtestvuva ot 1971 g. v Kopenhagen kato skuot na
izostavena voenna teritoriia. Sega e zaplashena ot zatvariane, zashtoto
vlastite smiatat, che „vytre” se vyrshat neredni neshta. Nagradi:
Gьotingen 2004 – nominaciia za naj-dobyr studentski film. 

Berlin Forteks, Germaniia, Marko Vilms 
Petima mladezhi ot iztochna Germaniia okupirat sgrada v Zapaden Berlin
sled padaneto na stenata i ia prevryshtat v artistichen skuot. Niakoi ot
tiah sa dostatychno izvestni – ot „Ramshtajn” i „Filing Bi”